Ориз, оризово мляко, оризовки – защо избягвам продукти с ориз

Покрай разпространяването на безглутеновите и веган диети, оризът заема все по-голямо място в храненето на много хора. Буквално всеки път, когато отворя Инстаграм, виждам оризовки – с шоколад, с ядково масло, с котидж сирене, за закуска, за десерт, за снак... Оризовото мляко пък е доста разпространена веган алтернатива на кравето мляко.

Малко хора обаче знаят, че консумацията на голямо количество оризови продукти може да бъде вредна.

Защо? Защото оризът е растението, което поема най-много арсен от водата и почвата, в която расте. И честата му консумация води до повишени нива на арсен в организма.

Опасен ли е арсенът за здравето? Накратко – да. Арсенът е химично съединение, което се намира естествено в почвата и водата. По този начин достига до растенията като има 2 форми – органичен и неорганичен арсен - органичният е по-малко токсичен от неорганичния. Изследвания показват, че продължителната консумация на продукти с арсен може да увеличи риска за няколко вида рак, заболявания на сърдечно-съдовата система, увреждания на нервната система, диабет и други. Повишени нива на арсен по време на бременност могат да увредят плода, при деца и тийнейджъри могат да увредят концентрацията, а проучване на Columbia University показва, че арсенът може дори да повлие върху коафициента на интелигентност. Органичен арсен често има в морските дарове, а неорганичният се намира предимно в ориза, където нивата са често 10 пъти по-високи от тези в други растения.

Толкова ли е страшно? И да и не. По принцип ако се храним разнообразно не би трябвало да се притесняваме за арсена, който ще погълнем ако ядем ориз или оризови продукти . Също има няколко метода на приготвяне на ориза, които значително могат да намалят количеството на арсен в него. Добре е да знаете, че:

  • Арсен има във всички видове ориз, независимо дали е органично отглеждан или не.

  • Някои видове ориз съдържат по-големи количества арсен от други в зависимост от това къде се отглеждани. Например басмати от Индия е ориз с по-ниско съдържание на арсен.

  • Преработката на ориза също има значение. При белия ориз е остранена по-голямата част от обвивките и така е лишен от много витамини и минерали, които се съдържат в пълнозърнестия кафяв ориз. Но от друга страна арсенът се намира в голяма концентрация в тези обвивки, което значи, че макар и по-малко полезен като цяло, белият ориз съдържа значително по-малко арсен от кафевия.

  • Ако накиснете ориза поне една нощ (а някои източници казват дори 48 часа като водата се сменя на 6-8 часа) голяма част от арсена преминава във водата и съответно намалява количеството му в самото зърно (след накисване изхвърлете водата и измийте ориза).

  • Същото важи и за варенето на ориза. Варете го във вода със съотношение минимум 6 към 1 в полза на водата, за да намалите съдържанието на арсен с 40-60%. При варенето арсенът отново преминава във водата, но ако водата не е достатъчно след това се усвоява обратно в зърното. Ако го варите в много вода и след като е готов я изхвърлите, премахвате голяма част от арсена. Тази точка е малко трудна при ризото или ориз с кокосово мляко…

  • Миенето на ориза преди готвене повлиява много слабо на количеството арсен, тоест само миенето не е достатъчно.

  • Не само оризът съдържа арсен, но и всички произлизащи от него продукти. Това включва оризовки, оризово мляко, оризово брашно, оризов сироп и т.н. В някои от тях като оризовото мляко концентрацията на арсен е особено висока.

Пълнозърнест (кафяв) ориз, който се кисне

Пълнозърнест (кафяв) ориз, който се кисне

Тази информация не бива да ви стряска – както вече писах, ако се храните разнообразно, оризът и оризовите продукти не представляват какъвто и да е проблем за вас. Но ако всеки ден приемате ориз под формата на оризово мляко и оризовки, може би е добре да потърсите повече информация по темата и да се опитате да разнообразите менюто си. 

По-опасно е ако давате ориз или оризови продукти често на бебето или детето си.

Оризът е слаб алерген, има неутрален лек вкус и съответно е една от първите храни на бебетата в много държави и е част от много от продаваните детски храни, било то бурканчета с плодово или зеленчуково пюре, инстантни каши, плодови сокчета, мюсли, бисквитки и други. Бебетата и малките деца обаче са по-чувствителни към арсена, а нервната им система още се развива. Също така съотношението на количеството изядена храна към телесното тегло при бебетата е различно от при възрастните и съответно те поемат много по-големи дози арсен от нас. Високите дози на арсен в оризовото мляко са причина агенцията за стандарт на храните във Великобритания официално да отправи предупреждение към родителите през 2012-та да не дават оризово мляко на деца под 4.5 години. През 2018-та Consumer Reports тества 50 бебешки и детски храни на американския пазар за кадмий, неорганичен арсен и олово като открива, че 68% от храните имат завишени количества на поне един от тези метали, а 15 от храните биха представлявали сериозна опасност за здравето на едно дете, което поема 1 или дори по-малко порции на ден. През януари 2016-та в Европейския съюз влиза в сила регулация за съдържанието на арсен в храните. Въпреки това през 2017-та половината от бебешките продукти на пазара, съдържащи ориз, все още имат завишени нива на арсен.

Тестването на количествата и ефекта на арсен върху организма все още е сложно и неточно. Няма абсолютно точни изследвания, проследяващи ефектите на продължителното излагане на тялото на малки дози арсен (каквито се намират в храната). Също тестването на самата храна не е винаги репрезентативно – една и съща оризова каша може да има различни количества арсен, защото оризът, който се използва за приготвянето и, идва от различни насаждения. Така изследванията могат да заключат, че един продукт е със завишени нива, но следващата му партида да не е, и обратно. И да, японците консумират ежедневно много храна, съдържаща ориз (не само чист ориз, но и мисо, амаказе и други), а достигат дълголетие. Но едно е сигурно – разнообразната диета е изключително важна особено при малките. Има прекрасни алтернативи на ориза като просо, елда, ечемик, киноа, царевица, или млека от кашу, кокос, бадеми и т.н. Моите деца обожават ориз и могат да го ядат всеки ден и за мен също е предизвикателство да намеря начин да ги накарам да ядат нещо различно. Но все пак съзнателно избягвам оризовото мляко и оризовките като детски (и не само) храни, и винаги, ВИ-НА-ГИ накисвам ориза, преди да го сготвя, за да спестя поне малко отрова на организмите ни в един така или иначе изключително замърсен свят. 

Не съм медицинско лице или диетолог, информацията е базирана на това, което съм чела. Давам линк към цитираните изследвания, но не мога да гарантирам за тяхната точност. Ако имате въпроси и/или притеснения, обърнете се към личния си лекар или педиатър за компетентно мнение по темата.