Двудневен food trip в Копенхаген
Nyhavn
Копенхаген букнахме спонтанно докато бяхме на западния бряг на Дания (защо решихме да пътуваме по време на пандемия и защо точно Дания вижте в предната публикация). Пътуването до Копенхаген от вилата ни в Landal беше 3 часа и половина и решихме, че ще ни е много да идем до там и обратно за един ден. Но пък отново с мисълта, че не се знае кога ще пътуваме отново, решихме просто да си тръгнем един ден по-рано от Landal и да прекараме две нощувки в Копенхаген. От там прибирането ни в Берлин беше дори по-приятно, защото се пътува час и половина с ферибот и не се кара общо 6 часа нон-стоп.
Тази година през март трябваше да сме на food trip в Копенхаген без децата, празнувайки в Noma десетата си годишнина заедно (всъщност сме заедно вече над 12 години, но десетата като кръгла не успяхме да я изпразнуваме и все и плануваме нещо голямо, което не се сбъдва…) Щеше да бъде и първото ни пътуване без деца, откакто сме родители. Не се случи заради коронавируса, явно ни е писано винаги да пътуваме с тях, но решихме, че тогава тези два дни от ваканцията ни ще са повече за нас, отколкото за тях и ще се опитаме да посетим местата за храна, които си бяхме набелязали или резервирали за март (без Noma естествено, защото заради пандемията изгубихме резервацията си, а и не става с деца). Така че следващите редове са в по-голямата си част концентрирани върху гастрономическата сцена в Копенхаген, без съществена информация за забележителности, шопинг и подобни.
Хотел и придвижване
Избрахме хотел Absalon в Meatpacking district (Kødbyen), общо взето според това какво беше свободно в последния момент и що-годе добрия рейтинг, а и защото четохме, че Meatpacking е все по-популярен квартал. Оказа се идеална локация, защото беше в близост до няколкото ресторанта, които искахме да посетим. Така в Копенхаген успяхме да се движим предимно пеша. А за да стигнем до пристанището наехме колелета с място за децата. В града има страхотни велоалеи, не се кара по улицата, което беше идеално за мен, защото не се бях качвала на колело от около 10 години. На децата им хареса супер много и всъщност се оказа страхотен начин да обиколиш и разгледаш град, без да се притесняваш за изморени деца. Всички колелета и каски се дезинфекцираха след като се върнат (не, че и аз не си попръсках сериозно за всеки случай).
Забележителности в Копенхаген
Умишлено решихме да не посещаваме музеи, първо заради краткия престой там, второ, защото маските не са задължителни и просто не ни се тъпчеше с много хора в затворено пространство.
Никога не сме били хора на забележителностите и туристическите атракции и в Копенхаген ги пропуснахме почти изцяло, с изключение на разходката ни до пристанището, за да видим канала и цветните къщи - Nyhavn. Децата ни са малки за Tivoli, и като цяло ако има едно място, което ми се искаше да имаме време да посетим, това е Louisiana Museum of Modern Art, но тъй като е на 35 километра от града и си изисква сериозно време, го оставихме за друг път. Без деца бих посетила и Christiania, макар че мисля дори и с тях е възможно.
Единственото затворено пространство, за което се опитахме да резервираме билет, беше най-големият аквариум в Дания – Blue Planet за деня, в който предимно валеше, но поради намаления капацитет около пандемията нямаше останали билети. Освен този аквариум има и голяма зоологическа градина, към която ние лично нямахме интерес.
За деца в града има много детски площадки, така че при хубаво време със сигурност има къде да се забавляват и да изхабят енергия, за да са в добро настроение за разходки из града.
Кулинарни хайлайтс
Копенхаген реално си беше food trip и точно на това наблегнахме във времето си там. За сравнително малък град има изключително много места за хранене, които си заслужават да се посетят. Варират от бърз take-away до fine-dining, но общо взето за тези, които обичат добрата храна, има възможности във всяка ценова категория (макар че като цяло Дания и в частност Копенхаген не са никак евтини). Ние имахме набелязан списък още от март, всъщност локациите заглеждаме вече години. Успяхме да го изпълним, като се опитахме да го направим реалистичен за два дни и половина в Копенхаген.
Hija de Sanchez
Hija de Sanchez е такерия на Rosio Sanchez, от мексиканско семейство, но родена и израстнала в Чикаго, бивш head pastry chef на Noma. Отваря първата локация на такерията през 2015-та като влага изключително много старание продуктите да са максимално автентични – например царевицата за царевичната тортия идва от Мексико, както и част от другите пресни продукти. Менюто е малко и ясно – три вида такоси, тостада, през седмицата хуевос ранчерос за обяд, няколко weekend specials, напитки и един вид paleta - сладолед. Такосите са наистина много много вкусни, но учудващо не толкова, заради пълнежа, а повече заради самите тортии – разликата между обикновена пшеничена от магазина или от повечето (уж) добри мексикански ресторанти е огромна. В крайна сметка ние ядохме там два пъти за два дни, защото толкова много ни хареса. Ако не можете да ядете люто можете да изберете и нелютива салса, което значи, че и деца биха могли да ядат там, макар и не всички видове такоси. Също много вкусни – сладоледът от авокадо с дулсе де лече и сушени малини (макар че признавам - на децата той изобщо не им хареса), студената напитка от хибискус и тази от ферментирал ананас – tepache.
Локации - Torvehallerne и Meatpacking district (Kødbyen), ние бяхме във втората. Rosio Sanchez има и ресторант – Sanchez Cantina, който също е в списъка ми с места за посещение за следващия път.
Hija de Sanchez официална страница.
Prolog & Coffee Collective
Благодаря на Борис, който ме навигира из света на кафето в Копенхаген, тъй като възможностите не са малко. Най-близо до нас, отново в Meatpacking беше Prolog, където кафето беше много добро, но овесеното им мляко не ни хареса изобщо и общо взето ни провали напитката. Говори се, че тук било любимото кафе на Rene Redzepi, което ме навежда на мисълта, че ако го пие с мляко, то избира краве, а не овесено хаха. Самото място е супер малко, с 3-4 малки маси навън, по-скоро го препоръчвам за кафе to-go, макар че ако го хванете рано точно след отваряне докато не е пълно и имате място на маса под сутрeшното слънце би било супер приятно.
Prolog Coffee официална страница.
Второто място е една от локациите на Coffee Collective (има няколко из Копенхаген). Поради ограниченото ни време питах Борис къде според него е най-доброто кафе в Копенхаген и той ме прати там. Мястото е просторно и с готин интериор, препоръчвам го повече като опция, където човек да седне да пие кафе на спокойствие. Но най-важното – кафето е наистина супер добро, със сигурност най-доброто, което опитах в Копенхаген (от общо три места, но третото не си заслужава даже да бъде споменато). Работят с Oatly barista, така че нямахме изненади с овесеното мляко, перфектно приготвено кафе и мляко, но е важно да се отбележи, че бяхме там точно след като отвориха в неделя сутрин, имаше само още един човек и баристата беше супер готино момче, доста си говорихме за кафе и определено ни приготви напитките на спокойствие, без да бърза със сто поръчки, което за съжаление по мой опит често води до претупано кафе.
Coffee Collective официална страница.
Hart Bageri
Hart Bageri е вероятно мечта на повечето хора, които се занимават с печене на хляб с квас. Richard Hart е англичанин и бивш head baker на Tartine в Сан Франциско. Мести се в Копенхаген след среща с Rene Redzepi с идеята да работят заедно – Rene е инвеститор в пекарната, но креативната част е изцяло в ръцете на Richard. Има различни видове хляб – аз взех от този, който най-много се доближава до хляба, който аз пека вкъщи – известният им city loaf (на снимката долу, сниман след като пристигнахме у дома в Берлин).
Пекарната не е известна само с хляба си, а и с невероятните си сладкиши – честно казано бях толкова затруднена с избора, можех да поръчам всичко, но в крайна сметка взех един цял малък Баски чийзкейк за вкъщи, за децата кроасани, сладкиш, няподобяващ тесто от кроасан, но с ванилов крем и канелено рулце. Абсолютно всичко беше много много вкусно! Съжалявам, че не взех и от прословутия cardamom bun, гледах го, но ми се струваше, че вече съм купила прекалено много.
Локацията е малко извън по-централните части, но се оказа само на 10-12 минути пеша от нашия хотел, така че тичах до там сутринта преди да си тръгнем за Берлин. По принцип има 6-7-8 места за сядане вътре, така че човек да се наслади на десертите на място, но заради коронавируса седящите места са ограничени до 2 човека.
Hart Bageri официална страница.
Slurp Ramen
Отидох в Slurp с изключително големи очаквания – следвам го в Инстаграм от много време, препоръчват го, както мои приятели, така и известни готвачи като да речем David Zilber. И така тичахме с децата през дъжда само и само да успеем да вечеряме там едната вечер. Вкусен ли е раменът – да. Но дали е умопомрачителен и зашеметителен, какъвто аз лично очаквах да е? Не. Твърде е възможно това да е, защото пристигнах с прекалено високи очаквания. Има точно 4 вида рамен (кратко меню за мен винаги е добър знак!) – shio, shouy, miso & veggie, абсолютно всеки компонент правят на място. Взех shoyu и бих казала, че отделните компоненти са супер, но някак общо гъбеното пюре прекалено много доминираше над останалите вкусове, поне за моя вкус. Следващия път бих пробвала мисо, изглежда страхотно (да, въпреки че не бях зашеметена, бих отишла отново!). Пробвахме и няколко предястия и всички бяха вкусни.
Единствената ми забележка би била, че мястото не разполага с тоалетна, което значи, че особено в контекста на пандемията няма никакъв начин човек да си измие ръцете (но пък има дезинфектанти по всички маси). Друго е положението ако на някое дете му се приходи до тоалетна.... Поне сервитьорката ни упъти до най-близката градска, която всъщност беше по-чиста от повечето из заведенията, но все пак не беше приятно един от нас да тича до там и обратно с едно дете.
Резервации няма, но бързо получихме места. Става за деца ако децата ви обичат рамен.
Slurp Ramen официална страница.
Kødbyens Fiskebar
Безапелационен победител в нашия кулинарен трип в Копенхаген. Мястото ми го препоръча Мила (последвайте я в Инстаграм за препоръки из цяла Европа, и не само). Имахме резервация още за март месец, която пропадна, но се радвам ,че успяхме да наваксаме. В последствие го видях и в сторита на Berlin Food Stories и Anders Husa. Намира се отново в Meatpacking District, отваря за обяд, което за хора с деца е идеално. Направихме резервация за всеки случай – бяхме първи след като отвориха и всъщност не беше пълно, започна да се пълни, когато си тръгвахме. Менюто е изцяло фокусирано върху риба и морски дарове и всичко – абсолютно всичко, което опитахме, беше СУПЕР вкусно! За децата имаше fish & chips – разделиха си една порция, но можеха и още. В началото ни сервираха хляб (с ферментирали обелки на картофи или нещо такова) с масло със сушени водорасли на прах – и ние и децата страшно много ги харесахме. Общо взето пробвахме почти цялото меню – през стриди, миди до сурови и готвени риби, като май не ядохме само омар и скариди – не мога да препоръчам едно нещо повече от друго. Има и ястие с месо, както и вегетарианско ако все пак някой от компанията ви не обича риба. Съжалявам само, че не успяхме да опитаме десертите, но тъй като ядохме толкова много различни ястия с риба и морски дарове, просто не ни остана място.
Като включим и непретенциозния, но красив интериор, страхотното обслужване и фактa, че става и за деца, получаваме абсолютно перфектната комбинация за хора, които обичат хубавата храна и пътуват със семейството си. Но дори и без деца мястото е бих казала must, най-вече, че въпреки по-високите цени от останалите места в този списък, все пак е абсолютно достижимо.
Kødbyens Fiskebar официална страница.
Други места:
Няма да изреждам всяко място в Копенхаген, в което искам да ям, защото са прекалено много и искам да имам лични впечатления преди да пиша за тях. Но освен изредените в листа, мога да кажа, че Meatpacking district (Kodbyens) e пълен с ресторанти, барове и галерии и със сигурност има по нещо за всеки. Там пробвахме и една пицария за пици с квас и бяха приятни.
Заключение
Страхотен град! Малък, компактен, с толкова много възможности за невероятни кулинарни преживявания и забавления като цяло. Със сигурност ще се връщаме отново и отново, за мен лично беше първи път там, но няма да е последен. Проблем е само времето – вали често, затова не съм съвсем сигурна как точно ще стана пътуването до там зимата, особено сега с пандемията, но най-късно другата пролет/лято се изстрелваме отново натам.
