Сладкиш с мисо
От сега си знам, че тази рецепта няма да е от най-отваряните, даже ще е късмет ако изобщо някой някога я пробва, но ако все пак сте стигнали до тук и сте я отворили, то мога само да ви кажа - ужасно много вкусно е!
Всъщност имам доста малка заслуга за рецептата - видях сладкиша в книгата “Downtime: Deliciousness at home” на Nadine Levy Redzepi или вероятно по-известна като съпругата на Rene Redzepi от Noma. За разлика от храната там и от книгата на Рене за ферментацията, тук рецептите са наистина подходящи за приготвяне у дома и за споделяне с цялото семейство. Прелиствайки се спрях на този сладкиш, защото изглеждаше добре и с малко съставки, рецептата за който се оказа, че всъщност е от Rosario Sanchez - бивш head of pastry в Noma, а сега собстеник на любимата ми такерия в Копенхаген (писала съм за нея тук). В рецептата (както и в повечето ако не и във всички в книгата), Надин използва солено масло и тъй като имах масло без сол се замислих с какво мога да го заменя. Първото солено нещо, което ми дойде в главата, беше естествено мисо! То е не само солено, но и сладко, приказно е в карамел, та още в този момент бях сигурна, че идеята е страхотна. Замених част от захарта с тъмна мусковадо захар, защото тя придава допълнителен карамелен аромат и последно слагам 200 мл сметана, вместо 185 като в рецептата, защото опаковките, които купувам са по 200 мл и не ми се хвърлят 15 мл….
Сладкиша съм правила вече 3-4 пъти, за гости, за нас - харесва се на абсолютно всички! Може също много да се променя, както пише самата Надин - с плодове (сушени или пресни), с ядки, оригиналната рецепта е била с лимоново масло. Общо взето идеална основа за безкрай интерпретации, надявам се моята с мисо да ви хареса!
Рецепта
Адаптирана от Downtime: Deliciousness at home
Време за приготвяне: 1 час и 15 минути
Порции: 10, форма с дължина 20-23 см
Продукти:
115 гр. масло на стайна температура
50 гр. захар тъмно мускавадо
250 гр. бяла захар
2 големи яйца на стайна температура
245 гр. брашно
1 1/2 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. фина морска сол (ако използвате трапезна, сложете 1/4 ч.л.)
1 шушулка ванилия или 1/2 ч.л. паста ванилия
200 мл. сметана (30%)
45-50 гр. бяло (широ) мисо
Начин на приготвяне:
1. Загрейте фурната на 180 градуса без вентилатор.
2. Сложете маслото и захарта в купа. Разбивайте с миксер на висока степен докато сместа промени консистенцията си и стане по-пухкава. По принцип се гледа да побелее, но това е малко трудно за установяване заради тъмната захар. Разбивам около 5 минути, като няколко пъти спирам, за да обера стените.
3. Добавете яйцата на стайна температура едно по едно към сместа, като разбивате след всяко докато сместа стане хомогенна.
4. В купа смесете брашното, солта и бакпулвера и разбъркайте с телена бъркалка.
5. Добавете брашното на 3 части към сместа с яйцата, като разбивате на ниска степен и сменяте част брашно с част сметана (сметаната се добавя на 2 части). При първата част сметана добавям и мисото и ванилията (само семената на шушулката). Накрая всичко трябва да е хубава хомогенна смес, оберете 1-2 пъти добре стените и дъното докато разбърквате.
6. Сложете сладкиша във форма, в която сте сложили хартия за печене. Печете 50-60 минути, докато клечка за зъби излиза чиста. Проблемът при мисото е, че то много бързо изгаря при висока температура и съответно сладкишът изглежда почти черен отгоре, докато се изпече добре отвътре. За целта когато сладкишът достигне отгоре цвят, който ви харесва, го покрийте с алуминиево фолио, за да не изгори. Когато е готов, оставете да изстине за 10 минути във формата и след това го извадете на решетка докато изстине напълно. Сладкишът леко спада в средата докато изстива - това е окей и също се вижда и в оригиналната рецепта в книгата.
7. Сервирайте сладкиша. Аз обичам да добавям към него бита сметана и карамелизирани или дори само запечени и леко посолени ядки, а в случая намерих приложение на една забравена опаковка ядливи цветчета.
